counter create hit Dune. Mantuitorul Dunei (Romanian Edition) - Download Free eBook
Hot Best Seller

Dune. Mantuitorul Dunei (Romanian Edition)

Availability: Ready to download

In "Mantuitorul Dunei“, Frank Herbert rafineaza si imbogateste universul infatisat in prima carte. Stiinta, religia si arta se amesteca tulburator intr-o poveste fara rival. In "Mantuitorul Dunei“, Frank Herbert rafineaza si imbogateste universul infatisat in prima carte. Stiinta, religia si arta se amesteca tulburator intr-o poveste fara rival.


Compare

In "Mantuitorul Dunei“, Frank Herbert rafineaza si imbogateste universul infatisat in prima carte. Stiinta, religia si arta se amesteca tulburator intr-o poveste fara rival. In "Mantuitorul Dunei“, Frank Herbert rafineaza si imbogateste universul infatisat in prima carte. Stiinta, religia si arta se amesteca tulburator intr-o poveste fara rival.

30 review for Dune. Mantuitorul Dunei (Romanian Edition)

  1. 4 out of 5

    Emiliya Bozhilova

    „Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“ *** “— Струва ми се, че днес не съм в настроение за бой — рече Пол. — Настроение ли? — Дори през филтъра на защитата гласът на Халик издаваше обидата му. — „Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“ *** “— Струва ми се, че днес не съм в настроение за бой — рече Пол. — Настроение ли? — Дори през филтъра на защитата гласът на Халик издаваше обидата му. — Какво общо има боят с настроението? Човек се бие, когато възникне необходимост — независимо от настроението! Настроението е нещо, което ти е необходимо за коне, любов или свирене на балисет. Но не и за бой!”

  2. 5 out of 5

    Knigoqdec

    За такива истории вярвам, че мога да кажа, че са отвъд времето. Това е гениална книга в жанра, която не бива да подлежи на моите твърде ограничени откъм думи възхвали, затова и няма да я подложа на това. "Дюн" впечатлява с безкрайността на своя свят от милиарди планети и звезди, едновременно необятен и сякаш заключен единствено и само в историята на една едничка планета. Аракис. Който получи Аракис, може да получи вселената. Който разполага с подправката... "Дюн" впечатлява още и с изключителната За такива истории вярвам, че мога да кажа, че са отвъд времето. Това е гениална книга в жанра, която не бива да подлежи на моите твърде ограничени откъм думи възхвали, затова и няма да я подложа на това. "Дюн" впечатлява с безкрайността на своя свят от милиарди планети и звезди, едновременно необятен и сякаш заключен единствено и само в историята на една едничка планета. Аракис. Който получи Аракис, може да получи вселената. Който разполага с подправката... "Дюн" впечатлява още и с изключителната си магичност, без да има капчица магия в нея. Научна фантастика без помощта на нито един компютър или сложна роботика. Свят, в който движещата сила наистина са само и единствено хората, пред чиито възможности граници няма. История, разказана с елегантност - като написана от ръката на изтънчен аристократ (защото цялостното чувство от текста ми остана такова и за първи път едва загатнатата помпозност на този тип текстове ми се стори красива). Епопея, която трудно се забравя, сравнима единствено с "Фондацията" като усещане лично за мен, макар и в същото време двата романа да са в съвсем различни крайности. Но това са подробности, свързани с предпочитанията ми към жанра на космическата опера. Не съжалявам, че се случи така, че по-рано загубих шанса да прочета книгата. Все пак, по пътеките на Времето нещата рано или късно се нареждат. ~~~~~~~~~~~~~~~~ (Мисли мрънкащи и размисли разни, да не се чете, освен ако не е останало нищо друго за четене xD) - Докато бях към средата на книгата, започнаха да излизат снимки от новата екранизация на "Дюн" и малкото, което всъщност ни показаха, ме кара да смятам, че преживяването ще си струва. Поне се надявам. Все пак, макар че Шаламе принципно не е никак лош актьор, аз не смятам, че това наистина ще е моят Пол, което ме натъжава леко. Не, че имам предложение за себе си от себе си, но... абе, друг трябваше да е. В тази връзка - моля ви, защо причинихте това на Лайът-Кайнс и Айдахо... Четири големи, едри сълзички. - Щях да коментирам състоянието на българското издание (техническата му визия, тъй да се каже), но... от мен да мине, ще си спестя.

  3. 4 out of 5

    Inna

    Отдавна не бях чела толкова сложна, обхватна, тежка фантастика. Първата книга е абсолютни пет звезди. Втората ми беше доста по-трудна за четене... и доста тъжна. Цялостната ми оценка си остава максимална. ❤❤❤ Нямам търпение да гледам Тимъти Шаламе като младия Пол Атреидски - ще му пасне като ръкавица. ***** Цитати, цитати, много цитати: Първа книга Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще м Отдавна не бях чела толкова сложна, обхватна, тежка фантастика. Първата книга е абсолютни пет звезди. Втората ми беше доста по-трудна за четене... и доста тъжна. Цялостната ми оценка си остава максимална. ❤❤❤ Нямам търпение да гледам Тимъти Шаламе като младия Пол Атреидски - ще му пасне като ръкавица. ***** Цитати, цитати, много цитати: Първа книга Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз. ***** — Струва ми се, че днес не съм в настроение за бой — рече Пол. — Настроение ли? — Дори през филтъра на защитата гласът на Халик издаваше обидата му. — Какво общо има боят с настроението? Човек се бие, когато възникне необходимост — независимо от настроението! Настроението е нещо, което ти е необходимо за коне, любов или свирене на балисет. Но не и за бой! ***** — Цялата теория на войната е изчислен риск — рече дукът, — но когато става въпрос да рискуваш собственото си семейство, елементът изчисление преминава в… други неща. ***** Сигурно няма по-ужасен миг на прозрение от този, в който откриваш, че баща ти е човек — от плът и кръв. ***** Не бива да ни липсва филмовата субстанция — отбеляза дукът. — Иначе как ще можем да заливаме селото и града с нашата информация? Хората трябва да разберат как добре ги управлявам. А как биха могли да разберат, ако не им го кажем? ***** Кайнс му отвърна със същия поглед и разбра, че го безпокои един факт, който бе осъзнал тук: „Този дук се разтревожи повече за хората, отколкото за подправката. Той подложи на риск собствения си живот и живота на своя син, за да спаси хората. Той отмина с едно махване на ръка загубата на цял комбайн. Опасността за живота на хората го изпълни с гняв. Водач като този би внушавал фанатична преданост. Трудно би било да го разгромиш.“ Пряко собствената си воля и всички предишни преценки Кайнс призна пред себе си: „Този дук ми харесва.“ ***** Величието е преходно явление. То никога не е последователно. Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение. Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност. Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват. И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки. Само иронията може да го раздвижи вътрешно. Без това качество дори случайното величие ще смаже човека. ***** Като наблюдаваше всички тези бъбрещи лица, Пол внезапно осъзна, че те го отвращават. Те бяха само евтини маски върху гнили души — гласове, които бръщолевеха, за да удавят крещящото мълчание у всеки звяр. ***** — Един ментат, Нифад, се ръководи и направлява посредством информацията, която му се дава. Невярна информация — неверни резултати. ***** — Казах да ги притиснеш здраво, племеннико, а не да ги унищожаваш. Не погубвай напразно населението, само го дръж в пълно покорство. Трябва да бъдеш мечка стръвница, момчето ми. — Той се усмихна — върху набръчканото от тлъстини лице се изписа детинско изражение. — Стръвницата никога не се спира. Никаква пощада. Никога не се спирай! Милостта е химера. Тя може да бъде победена от стомаха, който стене от глад, и от гърлото, което плаче от жажда. Трябва винаги да си гладен и жаден. — Баронът поглади огромните буци плът под суспенсорите си. — Като мен. ***** И тъй като неговата планета го погубваше, на Кайнс му хрумна, че баща му и всички останали учени допускаха грешка и че най-постоянните принципи на вселената бяха случайността и грешката. ***** Хауът е човек, който изпитва дълбоки чувства. Трябва да се страхуваш от онзи, който няма чувства. Докато дълбоките чувства… виж, тях можеш да подчиниш на своите потребности. ***** Дълбоко в човешкото подсъзнание се таи завладяваща потребност от логичен свят, който да има смисъл. Истинският свят обаче изостава винаги една стъпка след логиката. ***** И все пак в душата му се прокрадваше чувството, че е изоставен. Запита се дали е възможно неговият дух-ру* да се е промъкнал някак си в света, където според свободните той трябваше да се радва на истинското си съществуване, в света на алам-ал-митал, света на образите, онова метафизическо царство без каквито и да било физически ограничения. И той изпита страх при мисълта за подобен свят, защото премахването на всички ограничения означава премахването на всички опорни точки. Той не можеше да се ориентира сред царството на един мит, нито пък да каже: „Аз съм аз, защото съм тук.“ ***** „Давай колкото се може по-малко заповеди“ — беше казал баща му веднъж… много отдавна. — „Дадеш ли веднъж заповед на някои свой подчинен, после винаги ще трябва да го правиш.“ ***** Онзи, който е в състояние да унищожи дадено нещо — той е неговият истински господар. ***** На Пол му се стори, че е твърде покорен, но нали сардукарите изобщо не бяха подготвени за събития като днешните. Даде си сметка, че те изобщо не познават нищо друго освен победа и само по себе си това беше слабост. ***** Втора книга Учат ги да вярват, вместо да узнават. Вярата може да бъде заблудена. Опасно е само знанието. ***** ... да търпиш сам себе си е може би най-тежката работа във вселената. ***** Далеч извън обсега на неговата власт, силите в човешките сърца му убягваха с предизвикателна гордост. ***** — Често се налага едно да мисля, друго да говоря — навъсено се обади Стилгар. — На това му викат дипломация. ***** Тръгнал си из пустинята пясък да дириш.

  4. 4 out of 5

    Katy

    Впечатляваща книга. Не прилича на нищо, което съм чела досега. Абсолютно нямам способностите да напиша ревю, но поне малко ще поблагоговея в писмена форма. Дюн е необятна книга. Светът е е дело на истински майстор. Идеите са неповторими. Буквално освен да използвам дълги прилагателни, не знам как по друг начин да опиша, каквото и да било в книгата. Сюжетът е труден за разбиране и е представен по много необичаен начин. Едно от нещата е това, че книгата сякаш няма гледна точка. Въпреки че главите Впечатляваща книга. Не прилича на нищо, което съм чела досега. Абсолютно нямам способностите да напиша ревю, но поне малко ще поблагоговея в писмена форма. Дюн е необятна книга. Светът е е дело на истински майстор. Идеите са неповторими. Буквално освен да използвам дълги прилагателни, не знам как по друг начин да опиша, каквото и да било в книгата. Сюжетът е труден за разбиране и е представен по много необичаен начин. Едно от нещата е това, че книгата сякаш няма гледна точка. Въпреки че главите започват в компанията на някого от героите, по време на тази глава чуваме мислите не само на героя започнал главата, но и на всички присъстващи в сцената. Ако някой си мисли нещо важно, ние го научаваме. Другото е сколнността да ни казват горе-долу какво се очаква да се случи. Като оставим пророкуването настрана, в началото на двете книги има по една глава, в която се обсъждат планове за предателства и убийства, които по никакъв начин не са потайни. Целта на книгата е друга. Тя не е да ни шокира с взети от нищото плоттуистове, а по-скоро да подбуди разсъждения по важни политически, философски и житейски въпроси на едно общество в нашето далечно бъдеще. Частта с пророкуването е едно от нещата, които се разбират трудно, но какво да кажа, бъдещето не се оставя да го четат лесно. Героите са едновременно студени и такива, към които можеш лесно да се привържеш. Пол е изтерзана душа горкия. Чани is a badass. Алая is even more of a badass. Лейди Джесика ме накара да искам да отида да се обучавам в Бин Джезърит. Като си взема мелинджа ще видя дали в бъдещето ми предстои четенето на следващите две. Но и без мелиндж ще ви кажа, че ще отнеме време докато се настроя психически за още едно приключение на Аракис. ~ peace out from me Katy, a-бинджезъритска-вещица-want-to-be “Разсееш ли се - ето го пред теб! От ледените джунгли на звездите загадъчен, убийствен, сляп пророк, на бъдното слуга със глас нетленен!” ~ химн на гола̀та

  5. 5 out of 5

    Gil Estel

    "Дюн" и "Месията Дюн" са титанични книги, писани с огромен усет и умение от страна на Франк Хърбърт. Вплитат не само фантастичната идея за далечното човешко бъдеще, но политическите, религиозни и философски въпроси, които винаги са актуални, независимо от епохата. Задават и въпроса възможно ли е един човек да е Бог, пророк и човек в същото време и дали не изгубва същността си? Пол Атреидски не успява, но в "Децата на Дюна" е ключът към загадката и бъдещето. Дюн е безмерна книга, като пустинята н "Дюн" и "Месията Дюн" са титанични книги, писани с огромен усет и умение от страна на Франк Хърбърт. Вплитат не само фантастичната идея за далечното човешко бъдеще, но политическите, религиозни и философски въпроси, които винаги са актуални, независимо от епохата. Задават и въпроса възможно ли е един човек да е Бог, пророк и човек в същото време и дали не изгубва същността си? Пол Атреидски не успява, но в "Децата на Дюна" е ключът към загадката и бъдещето. Дюн е безмерна книга, като пустинята на Аракис.

  6. 4 out of 5

    И~N

    Четох книгите в този в (много) различни времена и си спомням, че не бях чак така силно впечатлен. Сега, обаче, от дистанса на времето, си давам сметка, че като цяло съм останал с добри спомени от преживяването, което книгите са ми поднесли. Не мога да кажа, че самата сюжетна линия блести, но светът, в който се случва - определено. Трябва време човек да свикне с терминологичния апарат. Допадна ми визията на автора за бъдещето, стори ми се правдоподобна по някакъв свой си начин и не ми беше трудно Четох книгите в този в (много) различни времена и си спомням, че не бях чак така силно впечатлен. Сега, обаче, от дистанса на времето, си давам сметка, че като цяло съм останал с добри спомени от преживяването, което книгите са ми поднесли. Не мога да кажа, че самата сюжетна линия блести, но светът, в който се случва - определено. Трябва време човек да свикне с терминологичния апарат. Допадна ми визията на автора за бъдещето, стори ми се правдоподобна по някакъв свой си начин и не ми беше трудно да я повярвам. Много ми харесаха философските нишки и разностранните екскурси, излизащи не само от сюжетното развитие, но и от книгата въобще. Може би наистина Херберт трябва да се чете на части, малко по малко, с почивки. Със сигурност ще прочета и останалите части на историята, в идните години :)

  7. 4 out of 5

    christine ♡

    I procrastinated reading this book for nearly two months I think. But in the past week I forced myself to read before going to sleep, to read after waking up, to read everytime I can and somehow I always had the feeling that "Dune" doesn't end. It goes on, and on, and on, AND ON. Most of the time, it was underwhelming, something interesting happens and the next three hundred pages you read about things that don't have any correlation with the plot. I expected more. My mind can't grasp the fact t I procrastinated reading this book for nearly two months I think. But in the past week I forced myself to read before going to sleep, to read after waking up, to read everytime I can and somehow I always had the feeling that "Dune" doesn't end. It goes on, and on, and on, AND ON. Most of the time, it was underwhelming, something interesting happens and the next three hundred pages you read about things that don't have any correlation with the plot. I expected more. My mind can't grasp the fact that this book is the greatest science fiction novel of all time. Who said that? This is not a coming of age story, this is just another book, which tackles a lot of themes, which contains a lot of symbolism, but fails to state them in any way shape or form. Do I regret losing a part of my sanity because of "Dune"? Yeah, kinda. Do I think that everyone should read this book? Not really, but if you like chaotic things and reading painfully detailed events, this might be the book for you.

  8. 5 out of 5

    Таня Христова

    Не е лъжа световното ѝ признание и има много на какво да ни научи.

  9. 5 out of 5

    Oliwia

    I think I've seen some comments that this book is overall boring, in comparison to the 1st one - well, in my opinion it was not as interesting as the first one, but it certainly was not dull. I think I've seen some comments that this book is overall boring, in comparison to the 1st one - well, in my opinion it was not as interesting as the first one, but it certainly was not dull.

  10. 5 out of 5

    Джорджия

    Книга, която трябва да прочета пак, защото много я хвалят, а аз не помня нищо. Само помня, че ми хареса

  11. 5 out of 5

    Joseph Delcourt

    Slightly less captivating than 1st volume Boring even at times

  12. 5 out of 5

    Ifet Martinovic

    Knjiga je fantastična!

  13. 5 out of 5

    Ivaylo Arsov

  14. 4 out of 5

    Galabin Georgiev

  15. 4 out of 5

    Sava

  16. 5 out of 5

    Pavel Petkov

  17. 4 out of 5

    George Georgiev

  18. 5 out of 5

    Valar.Morghulis

  19. 4 out of 5

    Marcin S.

  20. 4 out of 5

    Ayanami Rei

  21. 5 out of 5

    Dominika Cisowska

  22. 5 out of 5

    Alexandrina Alexandrova

  23. 4 out of 5

    Kristina Kayryakova

  24. 4 out of 5

    Karina

  25. 4 out of 5

    Uros Miljkovic

  26. 5 out of 5

    Mira Tsankova

  27. 5 out of 5

    K

  28. 4 out of 5

    Tristan Maxwell

  29. 5 out of 5

    Iavor

  30. 5 out of 5

    Julien Carsique

Add a review

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Loading...
We use cookies to give you the best online experience. By using our website you agree to our use of cookies in accordance with our cookie policy.